Експериментален твърд диск може да запазва информация в атоми и на теория може да съхранява до 502 терабита на квадратен инч.
Само 1 терабайт информация запълва около 1500 компактдиска (помните ли ги?). Ако ги подредите един върху друг, ще се получи кула с височина 12м. А сега си представете колко са 502 терабита, които се равняват на почти 63 терабайта.
Предишни опити за съхраняване на данни в атоми също са били успешни, но при много по-малко количество информация – един байт – а атомите е трябвало да бъдат един вид изтривани и форматирани, за да може да се съхрани нова информация.
Новото устройство побира повече и може да се използва многократно.
За създаването на твърдия диск, експертите са използвали специализиран микроскоп с меден връх. Той е използван не само да бъдат виждани атомите, но и да бъдат манипулирани.
С помощта на върха на микроскопа, учените са подредили атоми хлор върху медна плоскост в предварително определен модел. Мястото между отделните атоми се нарича „дупки“.
Именно тези дупки са използвани за записването на информация между прецизно подредените атоми, използвайки специален нов компютърен език за целта.
Същият микроскоп след това е използван за прочитането на информацията от медната плоскост и интерпретирането на хлорните атоми и дупките между тях като единици и нули – в общи линии бинарен код, който е в основата на цялата дигитална информация.
За да демонстрира, че твърдият диск може да презаписва информация, екипът е запазил на него малка част от „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин, след което я е заменил със 160 думи от лекцията на физика Ричард Файнман от 1959г. В лекцията, Файман говори за бъдеще, в което хората съхраняват информация на устройства с размерите на атом.
Макар изобретението да представлява голяма крачка напред в света на миниатюрната електроника, на този етап то е твърде непрактично за ежедневна употреба. Проблемът в момента е, че записването на информация е твърде бавно. На специалистите им е била нужна цяла седмица, за да запишат извадката от книгата на Дарвин.
Друго неудобство е, че медната плоча с хлорните атоми трябва да бъде съхранявана на студено, за да не изчезне информацията от нея.
Плановете на екипа сега са да експериментират с други материали и други видове атоми.
