Лешоядите рядко нападат здрави животни, но убиват ранени или болни. Когато кожата на трупа е твърде дебела и здрава, за да я разкъса лешояда с клюна си, той изчаква по-голям мършояд да го разкъса първи. Лешоядите се хранят почти до пръсване, когато има изобилие от трупове, след което сядат, сънени или летаргични, докато храносмелят храната си.
Стомашната киселина на лешояда е изключително корозивна и позволява на птицата безопасно да се храни от трупове, заразени с ботулизъм, холера или антракс.
Американският лешояд често повръща, когато е изправен пред опасност. Противно на популярното схващане обаче, той не изхвърля стомашното си съдържание към нападателя като защитен механизъм. Всъщност повръща, за да олекне и излети по-лесно, а повърнатото може да отвлече вниманието на врага.
Американските лешояди също така уринират върху краката си. Пикочната киселина убива бактериите, попаднали по птицата, докато е ходила сред мършата, а също така действа и охлаждащо.
