Диетата на лоса често зависи от региона, в който се намира, но обикновено предпочита свежи листа от листопадни дървета с високо съдържание на захари. Горната устна на лоса е много чувствителна и му помага да различава младите клонки от по-твърдите. Освен това е хватателна и с нея може да хваща клони и да ги придърпва.
Лосовете са отлични плувци и често влизат във водата, за да ядат лилии и водорасли. Така се и разхлаждат в горещите летни дни и се отървават от черните мухи. Освен всичко друго обаче са и гмуркачи – могат да се гмуркат в езерата на дълбочина 5м, за да се хранят с растенията по дъното. Сложната зурла помага на лоса в тези случаи.
Лосът е единственото животно от семейство еленови, което може да се храни под вода. Като адаптация за подводна паж, носът на лоса разполага с клапи и мускули, които затварят ноздрите, когато бъдат изложени на водно налягане.
