Ледникът Уитиър е кръстен на американския поет Джон Грийнлийф Уитиър през 1915г.
По време на Втората световна война, армията на САЩ изгражда там военна база с пристанище и железопътна линия, която е свързана с ЖП мрежата на Аляска през 1943г. Така пристанището се превръща във входен пункт за американските войници към Аляска.
Двете големи сгради, доминиращи пейзажа в Уитиър са построени след войната. 14-етажната сграда Ходж (днес кулите Бегич) е завършена през 1957г и в нея е имало 150 двустайни и тристайни апартаменти. Там са пребивавали семействата на военни и военни служители.
В Уитиър има и училище, което е свързано с тунел към западната кула, за да могат учениците да го посещават и в най-студените дни. В сградата има болница, църква и хранителен магазин – всичко нужно, за да не се налага на хората да излизат навън.
Другата сграда, наречена Бъкнър, е построена през 1953г и хората я наричат „град под един покрив“. И двете сгради по времето на построяването си са най-големите в Аляска. Днес Бегич е жилищна сграда и в нея живеят почти всички жители на градчето.
Уитиър става достъпен и по суша след като е изграден тунел през планината Мейнард. Той свързва магистрала Сюард с града и е вторият най-дълъг такъв тунел в Северна Америка.
Днес Уитиър е популярна туристическа дестинация и все повече круизни кораби посещават пристанището му.
